Секреция на жлъчката

Жлъчката се образува и отделя от черния дроб непрекъснато. Тя се складира в жлъчния мехур, а се излива периодично в дванадесетопръстника при наличие на храна. Жлъчката не съдържа храносмилателни ензими, а съдържа жлъчни соли. Има рН 7 до 8,2 т.е. слабо алкален характер. Основна функция на жлъчните соли е да намалят повърхностното напрежение на мастите, да ги емулгират фино и по този начин да улеснят и да активират действието на ензима липаза на панкреатичния и храносмилателен сок. Освен това жлъчните соли допринасят за неутрализирането на киселия стомашен сок, постъпил в дванадесетопръстника, усилват моториката на червата, имат дезинфикационна роля.

Секреция на панкреатичен сок

Задстомашната жлеза има две функции: да отделя панкреатичен сок в дванадесетопръстника и да изработва хормони. За
24 ч се отделя средно 700 ml (300 до 1000) панкреатичен сок с рН 7,1 до 8. Алкалната реакция се дължи на високо съдържание на натриев бикарбонат. Панкреатичният сок съдържа:
- липолитични ензими: липаза и естераза, които осигуряват степенно разграждане на мазнините до крайните им съставки - мастни киселини. Липазата на панкреатичния сок е най-активна от всички липази в храносмилателния тракт.
- амилолитични ензими: амилаза - разгражда полизахаридите и скорбялата до дизахариди; малтаза, захараза, лактаза -
разграждат въглехидратите до монозахариди.
Панкреатичните протеолитични ензими се намират в пасивно състояние.
При регулацията на панкреатичната секреция основна роля играят хуморално-хормоналните регулаторни механизми и фактори. Невралната регулация на панкреатичната секреция е същата, както при стомашната.

Регулация на стомашната секреция

Отделянето на стомашен сок е почти непрекъснато. На гладно то е минимално, по време на сън още повече намалява или се преустановява. Затова не трябва да се приема храна през нощта. Отделеният на гладно сок, съдържащ предимно слуз, има неутрален или леко алкален характер. Стомашната секреция започва още с приемането на храната в устната кухина. След 2-3 минути тя става обилна и продължава 2-4 ч. Нервната регулация се осъществява чрез безусловни и условни рефлекси.
Безусловните рефлекси се включват от дразненето на механо-вкусовите рецептори при попадане на храна в устната кухина. От особено значение е вкусовата рецепция.
Условните рефлекси се осъществяват на второсигнална (словесна) основа. Те задействат при споменаване за вида на храната, при показване на снимки на храна, чрез представа за храната. И.П.Павлов нарича този начален сок "запалителен или апетитен", който има голямо значение, тъй като храната заварва в стомаха стомашен сок, който осигурява незабавното й смилане. От друга страна апетитният сок дразни рецепторите в стомашната лигавица, като по пътя на положителната обратна връзка повишаваа още повече възбудимостта на хранителния център и усилва стомашната секреция. Тази първа фаза е кратка и обезпечава по-малко от 1/10 от цялото количество отделен стомашен сок при храненето.