Friday 3 December 2010
Секреция на жлъчката
Секреция на панкреатичен сок
24 ч се отделя средно 700 ml (300 до 1000) панкреатичен сок с рН 7,1 до 8. Алкалната реакция се дължи на високо съдържание на натриев бикарбонат. Панкреатичният сок съдържа:
- липолитични ензими: липаза и естераза, които осигуряват степенно разграждане на мазнините до крайните им съставки - мастни киселини. Липазата на панкреатичния сок е най-активна от всички липази в храносмилателния тракт.
- амилолитични ензими: амилаза - разгражда полизахаридите и скорбялата до дизахариди; малтаза, захараза, лактаза -
разграждат въглехидратите до монозахариди.
Панкреатичните протеолитични ензими се намират в пасивно състояние.
При регулацията на панкреатичната секреция основна роля играят хуморално-хормоналните регулаторни механизми и фактори. Невралната регулация на панкреатичната секреция е същата, както при стомашната.
Регулация на стомашната секреция
Безусловните рефлекси се включват от дразненето на механо-вкусовите рецептори при попадане на храна в устната кухина. От особено значение е вкусовата рецепция.
Условните рефлекси се осъществяват на второсигнална (словесна) основа. Те задействат при споменаване за вида на храната, при показване на снимки на храна, чрез представа за храната. И.П.Павлов нарича този начален сок "запалителен или апетитен", който има голямо значение, тъй като храната заварва в стомаха стомашен сок, който осигурява незабавното й смилане. От друга страна апетитният сок дразни рецепторите в стомашната лигавица, като по пътя на положителната обратна връзка повишаваа още повече възбудимостта на хранителния център и усилва стомашната секреция. Тази първа фаза е кратка и обезпечава по-малко от 1/10 от цялото количество отделен стомашен сок при храненето.
Subscribe to:
Posts (Atom)